Как да инсталирате Debian

Според слуховете, Линус Торвалдс веднъж каза нещо такова като най-доброто нещо, което Ubuntu е правил, е да направи Debian лесен за използване. Всичко според тази информация, бащата на Linux веднъж се опита да инсталира Debian, не успя, не опита отново и останалото е история. Времената се менят, до степен, че дори Arch Linux е по-лесен за инсталиранеИ инсталирайте Debian Сигурно е по-лесно днес, отколкото когато Торвалдс се провали.

За потребителя, който е извършил дистрибуция, т.е. за тези от нас, които са опитали всичко, инсталирането на Debian е лесно. Може да е малко по-объркващо, че това, което предлагат най-много в полезрението, е тяхното изображение за мрежова инсталация, известно още като netints. С много по-малък размер и по-малко интуитивен инсталатор, тази опция не е невъзможна за инсталиране, но, както ще обясним в края на статията, струва си да потърсите "пълните" снимки.

Инсталирайте Debian чрез netinst ISO

Изображение netinst това е добре мрежова инсталация това е много по-малко изображение от пълните и ще изтегли част от необходимото по време на процеса. Затова е задължително да имаме интернет връзка, в противен случай няма да можем да инсталираме нищо друго освен базата. Това изображение е вътре тази връзка. Обяснено това, стъпките, които трябва да следвате, са следните:

1. Създаваме инсталационен USB. От доста време любимата ми програма за създаването им е офорист.
2. Рестартираме компютъра и избираме инсталационния USB, който сме създали в стъпка 1. Как да постигнем това ще зависи от компютъра. Например, в някои можете да стартирате от USB, като натиснете F12 и изберете този носител. В други случаи трябва да въведете конфигурацията на оборудването и да го стартирате от USB.
3. Първото нещо, което ще видим, ще бъде нещо като следното изображение и трябва да изберем „Графично инсталиране“.

4. След това трябва да изберем езика, който ще се използва по време на инсталацията. В моя случай испански от Испания.

5. В следващия прозорец ще изберем нашата зона, информация, която инсталаторът ще използва по-късно.

6. Преминавайки към следващия прозорец, това, което ще трябва да изберем, е конфигурацията на клавиатурата, в моя случай испански.

7. Истината е, че бихме запазили някои прозорци, ако този инсталатор ги групира заедно, но не е така. В този следващ трябва да изберем името на екипа, например debian.

8. След като изберем името на компютъра, ще трябва да поставим име на домейн. Можем да го измислим, но трябва да е един и същ на всичките ни компютри. Тук човек може да си спомни какво каза Торвалдс...

9. В следващата стъпка ще трябва да поставим парола за супер потребител или root, важно е да я запомните.

10. След като поставим паролата на супер потребителя, ще трябва да създадем нормален потребител, като започнем с пълното име.

11. След това ще поставим името на потребителя или по-скоро на акаунта.

12. След като въведете името на акаунта, ще трябва да въведем паролата. Споменахме ли, че този инсталатор може да има по-малко страници?

13. Сега ще ви кажем часовата зона. Както вече казахме, дава ни избор между три възможности, ако сме в Испания, но защото вече знае откъде сме.

14. В следващия прозорец ще ви кажем как искаме диска. Ако сме нови или просто не искаме нищо сложно, първият вариант е препоръчителен.

15. В следващата стъпка ще изберем диска, на който ще инсталираме операционната система.

16. Това е моментът, когато ще му кажем дали искаме всичко да бъде в един дял или отделно, включително други като /home. Както и преди, ако не искаме да ги разделяме или да се усложняваме, или сме нови (инсталатора вече го казва), избираме първия вариант.

17. Следващият прозорец е основно за потвърждаване на нещата.

18. И след това, като двойна проверка, трябва да потвърдим, че искаме да продължим.

19. След предишната стъпка ще трябва да изчакаме да бъдат извършени първите инсталации, по-точно основата на операционната система.

20. След като инсталираме основата на системата, тя ще ни попита дали имаме допълнителен инсталационен носител и дали искаме да го използваме. В нашия случай не.

21. В следващите стъпки ще бъде изтеглен допълнителен софтуер, като в първата отново трябва да посочим къде се намираме.

22. Освен къде трябва да изберем и сървър.

23. И посочете прокси, ако искаме да използваме такъв. В нашия случай оставяме полето празно.

24. За втори път трябва да изчакаме да инсталира пакети.

25. След това ще ни попита дали искаме да изпратим анонимни статистически данни за употребата. Всеки е свободен да избира каквото иска, но аз отговарям с „да“ на проекти като този.

26. Следващият прозорец също е важен. В него ще изберем графичната среда, която искаме да използваме, а също така можем да инсталираме уеб и ssh сървъри. Оставих го такъв, какъвто е, и той ще инсталира GNOME.

27. Пак чакаме да инсталира каквото трябва, но малко остана.

28. В следващите две стъпки ще се подготвите да инсталирате grub. В първия ни пита дали го инсталираме на основното устройство.

29. Във втория от тях посочваме къде.

30. Чакаме за последен път и...

31. Следващото нещо, което ще видим, е прозорец, който ни информира, че инсталацията е успешна.

32. Вече можем да извлечем инсталационния носител и да рестартираме, което при стартиране вече ще влезе в операционната система.

Инсталиране чрез живи изображения

Опцията за мрежов инсталатор не е единствената. Дебиан също е налични като изображения на живо, готов за тестване и с вече включена графична среда. Връзката към този тип изображения е е, и към момента на писане на тази статия е във версиите Cinnamon, GNOME, KDE, LXDE, LXQt, MATE и XFCE.

Процесът на инсталиране с тези типове изображения е по-интуитивен от версията "netinst". Това, което ще видим, ще бъде инсталатор като обичайния, Calamares, и всичко е същото като в останалите системи, които използват този инсталатор. Всъщност всичко ще бъде по-бързо.

Каквото и да изберете, това е инсталационният процес на Debian и се надяваме, че Линус Торвалдс или някой друг го е намерил за полезен.